Стара Планина (Балкан)

Стара Планина е най-голямата и най-дългата (550 км) българска планина.
Простира се по цялата дължина на страната – от границата ни със Сърбия до Черно море.
Най-високият й връх е Ботев (2376 м).
Най-западната точка на планината е проходът Връшка чука, а най-източната нос Емине (Черно море). На север граничи с Дунавската равнина, а южните й склонове се спускат до Софийската котловина, Средна гора и Горнотракийската низина.

Стара Планина се разделя на Западна, Средна и Източна Стара Планина..

Западна Стара Планина – с дължина 215км.
Релефът на планината няма добре изграден алпийски характер, с изключение на Врачанската планина, където има отлични възможности за алпинизъм. Наличието на много пещери обуславя развитието на спелеологията в този район. Най-висок връх е Ком (2016 м).

Средна Стара Планина – това е най-високия и най-привлекателен за туристите дял. Освен най-високия връх Ботев (2376 м), по-известни тук са вр. Вежен (2198 м), Голям Купен (2169 м), Амбарица (2166 м). В този дял на планинатае Националния парк “Централен Балкан” Троянския, Капиновския, Дряновския манастири.

Източна Стара Планина – отличава се с хълмист нископланински релеф, лесно проходима. Тук трябва да споменем Сливенската планина, заради височината и алпийския й характер около Сините скали, природния парк “Сините камъни”, както и факта, че това е най-посещаваната част от Стара Планина